hixxtam (Найден Найденов)
314 585
25.11.2009 г., 11:42 ч.

Ирония 

  Поезия
879 0 3

 


И какво, като над мене синьото
омагьоса земните ми пътища.
Всеки ден по-дълъг от година е,
вечерите са поредно връщане.
И какво, като не пада кръвното
и ме стяга шапка невидимка.
Сънищата ми заспиват, щом се съмне,
а денят подсмърча от настинка.
И какво, като мечтите стенат
по луната в ялова агония...
Драска кожата ми с нокти времето,
и говоря нощем с рибите в подмолите.

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??