Ирония

9 янв. 2009 г., 23:44

Поэзия » Любовная

960 0 3

ИРОНИЯ

Каква ирония е животът, мили...

Сега, когато мога да съм с теб,

в себе си ти не намери сили,

да ме направиш най-скъпия човек.

Да заявиш пред всички, че съм твоя,

от страх ти просто не можа.

Каква люб0в?! Подигравателна ирония,

изгуби ме, а че ме намери - даже не разбра.

И думите ти неизречени висяха

помежду ни като скъсан мост.

Какво не ти достигна? Кое те стресна,

че не доплува ти до моя бряг?

Сега разбирам. Не ти е пречела водата...

страхът от края те е спрял...!

Най-тежката ирония на Съдбата:

обичаш ме... но любовта ти е от жал!

sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-28T07:32:12+02:00

С Миролюба!
Поздрав за хубавия стих!
меланхолик (Йордан Серафимов)

2009-01-10T21:42:15+02:00

мъдър и изстрадан стих. харесва ми.
Миролюба (Мирослава)

2009-01-09T23:56:20+02:00

"..изгуби ме,а че ме намери - даже не разбра...' - Много добро!Чудесен стих,който ни учи,че за любовта трябва смелост,тя не търпи малодушие,смелите са щастливци!Поздрави!