Ирония
ИРОНИЯ
Каква ирония е животът, мили...
Сега, когато мога да съм с теб,
в себе си ти не намери сили,
да ме направиш най-скъпия човек.
Да заявиш пред всички, че съм твоя,
от страх ти просто не можа.
Каква люб0в?! Подигравателна ирония,
изгуби ме, а че ме намери - даже не разбра.
И думите ти неизречени висяха
помежду ни като скъсан мост.
Какво не ти достигна? Кое те стресна,
че не доплува ти до моя бряг?
Сега разбирам. Не ти е пречела водата...
страхът от края те е спрял...!
Най-тежката ирония на Съдбата:
обичаш ме... но любовта ти е от жал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Георгиева Всички права запазени
