2 мар. 2010 г., 09:34

Иска ми се да бе по-просто

1K 0 1

Знаех, че съм над тези неща,
бях ги виждала много отдавна.
Не беше проблем, ако не греша,
но малко ми оставаше да пламна.

 

Всичко, което говореше и правеше пред мен,
някак си не беше бариера.
На моменти имах чувството, че си раздвоен
между твоята и моята атмосфера.

 

Знаех и за другия живот, който водиш,
но това не ми попречи да те искам.
Знаех и с какво ума си тровиш,
знаех и че никога не ще ти липсвам.

 

Някога бях над тези неща,
а днес умствено заради теб съм им робиня.
Днес това е проблем, дано греша,
но влюбих се в теб, а ти в своята наркомания...

 

                                                                        `Евелина_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...