2.03.2010 г., 9:34

Иска ми се да бе по-просто

1K 0 1

Знаех, че съм над тези неща,
бях ги виждала много отдавна.
Не беше проблем, ако не греша,
но малко ми оставаше да пламна.

 

Всичко, което говореше и правеше пред мен,
някак си не беше бариера.
На моменти имах чувството, че си раздвоен
между твоята и моята атмосфера.

 

Знаех и за другия живот, който водиш,
но това не ми попречи да те искам.
Знаех и с какво ума си тровиш,
знаех и че никога не ще ти липсвам.

 

Някога бях над тези неща,
а днес умствено заради теб съм им робиня.
Днес това е проблем, дано греша,
но влюбих се в теб, а ти в своята наркомания...

 

                                                                        `Евелина_

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...