2.03.2010 г., 9:34

Иска ми се да бе по-просто

1K 0 1

Знаех, че съм над тези неща,
бях ги виждала много отдавна.
Не беше проблем, ако не греша,
но малко ми оставаше да пламна.

 

Всичко, което говореше и правеше пред мен,
някак си не беше бариера.
На моменти имах чувството, че си раздвоен
между твоята и моята атмосфера.

 

Знаех и за другия живот, който водиш,
но това не ми попречи да те искам.
Знаех и с какво ума си тровиш,
знаех и че никога не ще ти липсвам.

 

Някога бях над тези неща,
а днес умствено заради теб съм им робиня.
Днес това е проблем, дано греша,
но влюбих се в теб, а ти в своята наркомания...

 

                                                                        `Евелина_

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...