Исках
цветната дъга да сътвориш,
да си кладенец на кръстопът,
пътник ожаднял да напоиш.
Исках да си палаво дете,
укротила на своите колене,
исках да си цъфнало дръвче,
да дариш наесен плодове.
Исках да си котето бездомно,
свило се пред моята врата,
исках да си птиче волно,
кацнало на бялата бреза.
Исках за тебе да напиша стих,
светлина от него да струи,
у мене да останеш спомен жив,
като сянка все да ме следи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены