18.06.2005 г., 13:53

Исках

1.2K 0 9
Исках да си слънцето след дъжд,
цветната дъга да сътвориш,
да си кладенец на кръстопът,
пътник ожаднял да напоиш.

Исках да си палаво дете,
укротила на своите колене,
исках да си цъфнало дръвче,
да дариш наесен плодове.

Исках да си котето бездомно,
свило се пред моята врата,
исках да си птиче волно,
кацнало на бялата бреза.

Исках за тебе да напиша стих,
светлина от него да струи,
у мене да останеш спомен жив,
като сянка все да ме следи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...