Исках...
А аз исках само това...
Исках сребърната тишина на зимата,
исках прохладата на вечерта,
исках опиянението на виното,
исках знойната лятна жега,
исках свежестта на априлска утрин,
исках изобилието на есента
и листопада от чудни листа
да бъдат споделени
единствено и само със тебе...
Исках мириса на окосена трева,
исках гледката от най-високия връх,
исках поляна с дъхави горски цветя,
исках хижата, светеща в мрака,
исках приказно красива пещера,
исках най-невероятната пълна луна
и искриците в утринната роса
единствено и само нас да чакат...
За да ги открием заедно!!!
Исках изгрева на морския бряг,
исках залезат в планината,
исках ромоленето на реката,
исках прегръдката на гората
да бъдат ежедневие в нашия свят...
А всъщност...
Той и от това беше изграден –
от магията
на едно малко поточе в планината,
от слънчевата светлина,
процеждаща се през листата,
от прохладата на водата,
от топлината на скалата
и от енергиите ни, слети в една
силна и могъща,
енергията на любовта...
20.07.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайла Славова Все права защищены
Че това "само" ли е? 