Исках да бъда
Исках да те целуна във мрака.
А после щях да си тръгна.
Без мирис, без дъх, без остатък.
Без спомен и без да се върна.
Исках да бъда видение.
Което изчезва при изгрев.
Мъничка болка. Съмнение.
Сън. И песен без припев.
Исках да съм тишината
и в твоята нощ да се слея.
А щом се пробуди зората
щях да се скрия във нея.
Исках да бъда не спомен,
а чувство неосъзнато.
Като есенен лист неотронен,
Като стих, дето разплаква.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
