4 янв. 2006 г., 09:43

Исках само любовта ти!

1.2K 0 2

Исках само любовта ти!

Исках да си с мен,

да ме обичаш,

а ти страхувал си се,

че ще те нараня...

Не даде право на любовта ми

да ти даде топлината от която имаш нужда...

Кри се зад маската на студенина!!!

Защо?

Аз с всяка секунда те желаех по- силно,

влюбвах се още и още,

а накрая ти отново покажа студенина....

Аз страдам, но го преодолявам,

животът ми ще продължи без теб!

Заслужавах ли го кажи?

Защо сега виниш ме че тръгнах си от

теб?

Мен също ме боли!

Защо отблъсна ме така тогава,

когато имах нужда от любов,

от ласки,

от теб!

Защо? Защо?

Сега ми казваш, че безмерно ме обичаш,

но защо първо сърцето ми рани?

Защо?

Моля те кажи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тази ситуация е позната ,предполагам, на много момичета.както и на мен! Просто хората оценяват какво са имали,когато останат без него,за жалост!
    стихотворението е един път,БРАВО!!!!
  • М и з съм постъпвала така..грешка е,но е по-силно от теб!Хубаво е.Браво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...