Исках само любовта ти!
Исках да си с мен,
да ме обичаш,
а ти страхувал си се,
че ще те нараня...
Не даде право на любовта ми
да ти даде топлината от която имаш нужда...
Кри се зад маската на студенина!!!
Защо?
Аз с всяка секунда те желаех по- силно,
влюбвах се още и още,
а накрая ти отново покажа студенина....
Аз страдам, но го преодолявам,
животът ми ще продължи без теб!
Заслужавах ли го кажи?
Защо сега виниш ме че тръгнах си от
теб?
Мен също ме боли!
Защо отблъсна ме така тогава,
когато имах нужда от любов,
от ласки,
от теб!
Защо? Защо?
Сега ми казваш, че безмерно ме обичаш,
но защо първо сърцето ми рани?
Защо?
Моля те кажи!!!
© Добромира Николова All rights reserved.
стихотворението е един път,БРАВО!!!!