ИСКАХ ТВРДЕ МНОГО
Как ИСКАХ пак да ме целуваш,
да потъвам в твоите очи,
с нежни думи пак да ме наричаш,
да милваш мойте коси.
Да се сгуша кротко в твоите прегръдки,
За миг да спре света да се върти,
А времето да замрази мига ни,
Да бъдем само аз и ти.
И ИСКАХ миналото да се върне,
Любовта ни нивга да не спира да гори,
И онзи пламък във очите ,
Пак за мене да блести.
И никога света не ще да спре да се върти,
И времето не ще се замрази,
А миналото нивга няма да се върне,
За да бъдем същите като преди.
И изгубеното няма да намерим,
Живота продължава да лети,
Май ИСКАХ твърде много,
ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО
АЗ И ТИ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Маринова Все права защищены
