22 мая 2008 г., 20:33

Искам

1K 0 4
Исках те...Не те познавах, но те исках.Гледах за теб на всяка пейка,под всеки кестен,до всеки стоп.Оглеждах се в очите на празните души,разочаровах се, но пак тръгвахпо необходените тесни улички,проверявайки всяка отворена врата,надниквайки през всеки забравен прозорец.Но ти се криеш като малко слънчево зайче -неуловимо -и ме дразниш, знаеш ли, с твоята безкрайна игра.Искам те и не те желая,ти ще ме промениш,а аз не обичам падащи листа.Скрий се,скрий се по-добре от мен,не съм преброила до сто.Иди далеч, за да ми е интересно да те търся.Тичай,не искам да те хвана сега.А когато съм изтощена и спра своя ход,ела при мен...Ще бъда с теб,за да вървим заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Началото е добро,но после сменяш ритъма,някак не се връзва,края е по-скоро проза. Сякаш аха...но си е отишла музата
  • Никога в душата на човек не е било толкова красиво и едновремено тъжно колкото по време на тия моменти. Много истински поздрави!
  • В един свой коментар казваш, че ти напомням за теб. А с началото на това стихо ти ми напомняш за мен. браво на теб!
  • Усмихна ме!Не знам защо...Всъщност знам-защото на всеки са му познати тези игрички, част от любовта.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...