22.05.2008 г., 20:33 ч.

Искам 

  Поезия » Любовна
671 0 4
Исках те...
Не те познавах, но те исках.
Гледах за теб на всяка пейка,
под всеки кестен,
до всеки стоп.
Оглеждах се в очите на празните души,
разочаровах се, но пак тръгвах
по необходените тесни улички,
проверявайки всяка отворена врата,
надниквайки през всеки забравен прозорец.
Но ти се криеш
като малко слънчево зайче -
неуловимо -
и ме дразниш, знаеш ли,
с твоята безкрайна игра.
Искам те и не те желая,
ти ще ме промениш,
а аз не обичам падащи листа.
Скрий се,
скрий се по-добре от мен,
не съм преброила до сто.
Иди далеч,
за да ми е интересно да те търся.
Тичай,
не искам да те хвана сега.
А когато съм изтощена
и спра своя ход,
ела при мен...
Ще бъда с теб,
за да вървим заедно.

© Нещичко Нещова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Началото е добро,но после сменяш ритъма,някак не се връзва,края е по-скоро проза. Сякаш аха...но си е отишла музата
  • Никога в душата на човек не е било толкова красиво и едновремено тъжно колкото по време на тия моменти. Много истински поздрави!
  • В един свой коментар казваш, че ти напомням за теб. А с началото на това стихо ти ми напомняш за мен. браво на теб!
  • Усмихна ме!Не знам защо...Всъщност знам-защото на всеки са му познати тези игрички, част от любовта.
Предложения
: ??:??