Искам

Искам всичко максимално,

своевременно,

финално.

Искам всичките добри

съдби

да са в съзвучие

с кучия

вой,

недаващ покой.

Искам порой.

Искам енигматичие в играта на децата.

Да се втурнат по тротоарите на съдбата.

Измерване от всеки ъгъл-

паралакс-

е безметежно утвърдителен.

Ксанакс

е нужен за няколкото възрастни останали.

Децата ни са свише престанали

да ползват лекциите за ревизия

на личностните техни безприличия.

Земята ни е ничия.

За да ги научим на благ тон-

е все едно да уловим планктон

с шепи.

Те са вече нелепи.

Ние сме пардонизмът на междинницата,

на едва родилата се изживелица.

Дали да простим на мечтите си...

Или да се гмурнем в игрите им...

Малко трудни поколения.

Но стават за живения...