May 12, 2010, 2:24 AM

Искам

698 0 0

 

                             Искам

 

Искам всичко максимално,

своевременно,

финално.

Искам всичките добри

съдби

да са в съзвучие

с кучия

вой,

недаващ покой.

Искам порой.

Искам енигматичие в играта на децата.

Да се втурнат по тротоарите на съдбата.

Измерване от всеки ъгъл-

паралакс-

е безметежно утвърдителен.

Ксанакс

е нужен за няколкото възрастни останали.

Децата ни са свише престанали

да ползват лекциите за ревизия

на личностните техни безприличия.

Земята ни е ничия.

За да ги научим на благ тон-

е все едно да уловим планктон

с шепи.

Те са вече нелепи.

Ние сме пардонизмът на междинницата,

на едва родилата се изживелица.

Дали да простим на мечтите си...

Или да се гмурнем в игрите им...

Малко трудни поколения.

Но стават за живения...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Марков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...