Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди,
да ги сложа в своите очи
и когато страдам, в моите очи
да избликнат сребърни лъчи,
някой страдащ да пронижат,
да прогонят всичките му грижи,
и тогава да си взема
ехото на неговия смях
и тихо, кротко да поема
по своя път самотен, толкова далеч от тях.
И искам,искам от луната
да попия, да попия светлината,
в нечии очи да светна отразена
като призракът на любовта нетленна.