6 нояб. 2006 г., 14:09

Искам

843 0 2
Искам те до мене аз
и все така крещя без глас,
че за тебе ще копнея
тук докато живея.
Искам твоите ръце
да докосват само мен,
така и моето лице
ще сияе всеки ден.
Желая топлите прегръдки,
изпълнени с любов,
и на малки сладки глътки
да ме пиеш цял живот.
Но когато тебе имах,
нещо друго аз изпитах-
просто вече аз не исках...
Защо обаче щом си тръгна,
Всичко в мене се възвърна?

Е,отново мога да те имам
стига да го пожелая,
но от тебе сякаш нужда нямам-
аз искам просто да си те желая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хахах,ами да,наистина е объркан финала,ама не само той де..става въпрос общо взето за това,че искаш нещо,ако когато го получиш вече не го искаш
  • Хубаво е, но малко финала ме обърка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...