6 нояб. 2006 г., 14:09

Искам

842 0 2
Искам те до мене аз
и все така крещя без глас,
че за тебе ще копнея
тук докато живея.
Искам твоите ръце
да докосват само мен,
така и моето лице
ще сияе всеки ден.
Желая топлите прегръдки,
изпълнени с любов,
и на малки сладки глътки
да ме пиеш цял живот.
Но когато тебе имах,
нещо друго аз изпитах-
просто вече аз не исках...
Защо обаче щом си тръгна,
Всичко в мене се възвърна?

Е,отново мога да те имам
стига да го пожелая,
но от тебе сякаш нужда нямам-
аз искам просто да си те желая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хахах,ами да,наистина е объркан финала,ама не само той де..става въпрос общо взето за това,че искаш нещо,ако когато го получиш вече не го искаш
  • Хубаво е, но малко финала ме обърка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...