20 сент. 2005 г., 20:47

Искам

1K 0 1
Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.

Искам да обичам,
да се любя с някой,
на ръба на пропаст
да създам живот.

Искам да изплувам
от сгъстена тъпота
и веднъж в живота
да достигна висота.

Слепите ми мисли
да спрат да се роят,
да не ме потискат
вечно в моя път.

Вече тъй ми писна
в този свят безбожен
към нещо да вървя
а то да е мираж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен ритъм, но не само той е хубав. Стихът ти отхвърля бариерите на всичко, което не си посмяла досега да поискаш, пожелавам ти и с нозе да преминеш тези бариери, както със сърцето си вече си го сторила. Поздравления, Гале!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....