20 sept 2005, 20:47

Искам

  Poesía
1K 0 1
Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.

Искам да обичам,
да се любя с някой,
на ръба на пропаст
да създам живот.

Искам да изплувам
от сгъстена тъпота
и веднъж в живота
да достигна висота.

Слепите ми мисли
да спрат да се роят,
да не ме потискат
вечно в моя път.

Вече тъй ми писна
в този свят безбожен
към нещо да вървя
а то да е мираж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен ритъм, но не само той е хубав. Стихът ти отхвърля бариерите на всичко, което не си посмяла досега да поискаш, пожелавам ти и с нозе да преминеш тези бариери, както със сърцето си вече си го сторила. Поздравления, Гале!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...