20.09.2005 г., 20:47

Искам

1K 0 1
Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.

Искам да обичам,
да се любя с някой,
на ръба на пропаст
да създам живот.

Искам да изплувам
от сгъстена тъпота
и веднъж в живота
да достигна висота.

Слепите ми мисли
да спрат да се роят,
да не ме потискат
вечно в моя път.

Вече тъй ми писна
в този свят безбожен
към нещо да вървя
а то да е мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен ритъм, но не само той е хубав. Стихът ти отхвърля бариерите на всичко, което не си посмяла досега да поискаш, пожелавам ти и с нозе да преминеш тези бариери, както със сърцето си вече си го сторила. Поздравления, Гале!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...