Sep 20, 2005, 8:47 PM

Искам

  Poetry
1K 0 1
Мислите ми тичат,
блъскат се навсякъде,
търсят си посока,
пътища и брод.

Искам да обичам,
да се любя с някой,
на ръба на пропаст
да създам живот.

Искам да изплувам
от сгъстена тъпота
и веднъж в живота
да достигна висота.

Слепите ми мисли
да спрат да се роят,
да не ме потискат
вечно в моя път.

Вече тъй ми писна
в този свят безбожен
към нещо да вървя
а то да е мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен ритъм, но не само той е хубав. Стихът ти отхвърля бариерите на всичко, което не си посмяла досега да поискаш, пожелавам ти и с нозе да преминеш тези бариери, както със сърцето си вече си го сторила. Поздравления, Гале!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...