7 апр. 2008 г., 01:25

Искам

877 0 2
Искам да съм като вятъра -
неуловим, палав,
надуващ платната на кораби,
въртящ вятърните мелници,
разнасящ семената на цветята -
красивите.

Искам да съм като морските вълни,
неуморим към превземането на брега,
малко почивка за порив
и политам пак към целта.

Искам да съм като огъня,
стоплящ хиляди сърца.
На зъзнещия вънка просяк
да внеса в душата топлинка.

Да съм като пролетта -
вятър от свежия полъх,
игра от лъчи светлина
радост, фонтана и... полет.

Аз съм просто човек,
шума, от вятъра носена,
от морските вълни люляна,
от огъня опърляна,
от пролетта подмината.


Искам - накрая разбрах,
да съм това, което съм!
Защото съм прашинка от Божия промисъл,
намерен, избран, призован.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Краси Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно, Краси! Нежен и чист стих, както всички твои!
    Пролетни Поздрави за теб!
  • Защото съм прашинка от Божия промисъл,
    намерен, избран, призован.

    Най-вярното заключение!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...