Искам
неуловим, палав,
надуващ платната на кораби,
въртящ вятърните мелници,
разнасящ семената на цветята -
красивите.
Искам да съм като морските вълни,
неуморим към превземането на брега,
малко почивка за порив
и политам пак към целта.
Искам да съм като огъня,
стоплящ хиляди сърца.
На зъзнещия вънка просяк
да внеса в душата топлинка.
Да съм като пролетта -
вятър от свежия полъх,
игра от лъчи светлина
радост, фонтана и... полет.
Аз съм просто човек,
шума, от вятъра носена,
от морските вълни люляна,
от огъня опърляна,
от пролетта подмината.
Искам - накрая разбрах,
да съм това, което съм!
Защото съм прашинка от Божия промисъл,
намерен, избран, призован.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Иванов Всички права запазени
