29 авг. 2018 г., 00:07

Искам болките да издуша 

  Поэзия » Другая
623 12 20

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, мила Руми! Винаги се радвам на думите ти!
  • Ето ме и мен, Рени, малко позакъсняла, но пък това не ми пречи да изразя възхищението си от умението ти да завладяваш! Винаги те чета с притаен дъх...
  • О Иржи, как ме поласка с този си коментар...тъкмо гадаех един друг коментар - не под моя текст де, а на друг автор, но с вметнати такива думи, че се размислих дали не намеква нещо за моя текст тук и коментара на една приятелка...таа ти ми оправи настроението. Благодаря от сърце, Иржи!
  • Не зная какво удушавах толкова време,та не те коментирах,Рени...Ами нали много исках да вникна в стиха ти,с тия бол метафори/аз нали не ги употребявам,пиша просто,разказвателно/,да покажа,че разбирам и имам отношение ,а не с едната думичка да изразя възхищение!Че се възхищавам-вярно е,че разбирам намерението ти да издушиш тия люти болки-да,Казала си го като голям поет, и казвам-дано!Но на поета-оня в теб не посягай!За да можеш после оковите да трошиш!!Леле,какви творчески намерения!!!Казала си го като голям поет,когото не всеки разбира!
  • Благодаря, мила Силве!
  • Стисна ме за гърлото, Рени. Поезията, а и прозата ти са необикновени. Пиши и не спирай. За мен е чест, че те познавам и мога да те чета. 🌹🌹🌹
  • Ангеле, благодаря ти от сърце!
  • Засрамен съм от своето мълчание,
    когато някой някъде крещи, че го боли!
    Ще мога ли със моето дихание
    да стопля Космоса и всичките звезди?

    Надвили Ужаса на Болката, Смъртта,
    дори душата да се гърчи и креши,
    аз теб ще продължавам да чета.
    А Рени, Ти - пиши, пиши!
  • Така е, Бени - мъчи се да "изригне".
  • Вулканът ти пак е изригнал, Рени! Добре, че е поезията да има къде да изтече лавата....Поздравления за новата творба - зашеметяваща!...
  • Лиа, Гавраиле, Наде, Марго, Роби, Влад, Таня Чардакова, Марианче, Любо, Теис! Благодаря, скъпи приятели, за чудесните ви думи към мен и стиховете тук - всички вие сгряхте обърканата ми напоследък душа!
  • Много лично, загадъчно и болезнено - така те усетих, Рене, и признавам си, препрочетох стиха ти... Бликаш - в думи, в емоции, във вплитане на позабравени думички (сгур, низа...) и редиш... себе си... благодаря, че можах да прочета.
  • Върнах се две години и половина назад, когато едно такова стихотворение ме остави без дъх! Останалото си го знаеш...
  • Силна вътрешна борба! Чудесни метафори и сравнения! Запазих го и аз!
  • Красива и чувствена поезия, в неподправения твой стил:
    "Сега – бера ги – всичките ще ги суша –
    пипер нанизан – пурпурът им ще избяга,
    карминен трепет – тихо ще се сляга…
    при полъх – ще зашушне моята Душа…"
    За мен също бе удоволствие да се докосна до нея. Поздравления, Рени!
  • Удоволствие бе да прочета!...
    Аплодисменти, Рени!...
  • Рени, как събра всичко това в една душа? Не съм изненадана, че тази душа е преляла! Много сила, бе Рени! То ураган! Поздрав!
  • Болките? Те са слаби, Ренко, мъртви.Закопаваме ги при спомените и летим...
  • Оковите
    са нашта участ
    трошим ги всеки път
    когато кипне ни кръвта
    поетът в нас
    дори да паднем
    в пропаст
    намира път
    все гледа вечността.
  • "Оковите ..." да спрем да ги ковем, и болките да ги оставим да горят, и пиперливият им вкус ще спре, а после нека се опитат да болят. Невероятна както винаги, пълна с чувства е героинята ти, Рени!
Предложения
: ??:??