Искам болките да издуша
Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза.
Сега – бера ги – всичките ще ги суша –
пипер нанизан – пурпурът им ще избяга,
карминен трепет – тихо ще се сляга…
при полъх – ще зашушне моята Душа…
И все по и по – „на сгур” ще захрущят,
звуците, родени от сърце-камбана,
ще редее низата… и не защото е обрана,
а лястовици бели в гледците не гнездят.
Ще се завърнат черно-белите от Юг,
а същите – дали са те? (гадаем)
ала Пролетта, за мен ще е назаем –
Ще сее Друг. И ще се ражда – Думите са плуг!
Сега какво, кажете ми – какво да съживя –
шепа думи благи, или бодливите,
парили кат’ лют пипер от низите?
Душата ми – и с благо, и с люто трептя!
Искам, болките да издуша! До една!
По вените да виснат – примки горестна кръв…
мъртви – ще писнат ли те от писана връв
точно когато – и на Поета надяна една?
Не! Не мога в себе Поетът да удуша!
Оковите си сетне, с кого ще троша?!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
