Искам болките да издуша
Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза.
Сега – бера ги – всичките ще ги суша –
пипер нанизан – пурпурът им ще избяга,
карминен трепет – тихо ще се сляга…
при полъх – ще зашушне моята Душа…
И все по и по – „на сгур” ще захрущят,
звуците, родени от сърце-камбана,
ще редее низата… и не защото е обрана,
а лястовици бели в гледците не гнездят.
Ще се завърнат черно-белите от Юг,
а същите – дали са те? (гадаем)
ала Пролетта, за мен ще е назаем –
Ще сее Друг. И ще се ражда – Думите са плуг!
Сега какво, кажете ми – какво да съживя –
шепа думи благи, или бодливите,
парили кат’ лют пипер от низите?
Душата ми – и с благо, и с люто трептя!
Искам, болките да издуша! До една!
По вените да виснат – примки горестна кръв…
мъртви – ще писнат ли те от писана връв
точно когато – и на Поета надяна една?
Не! Не мога в себе Поетът да удуша!
Оковите си сетне, с кого ще троша?!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, мила Руми! Винаги се радвам на думите ти!
-
Ето ме и мен, Рени, малко позакъсняла, но пък това не ми пречи да изразя възхищението си от умението ти да завладяваш! Винаги те чета с притаен дъх...
-
О Иржи, как ме поласка с този си коментар...тъкмо гадаех един друг коментар - не под моя текст де, а на друг автор, но с вметнати такива думи, че се размислих дали не намеква нещо за моя текст тук и коментара на една приятелка...таа ти ми оправи настроението. Благодаря от сърце, Иржи!
-
Не зная какво удушавах толкова време,та не те коментирах,Рени...Ами нали много исках да вникна в стиха ти,с тия бол метафори/аз нали не ги употребявам,пиша просто,разказвателно/,да покажа,че разбирам и имам отношение ,а не с едната думичка да изразя възхищение!Че се възхищавам-вярно е,че разбирам намерението ти да издушиш тия люти болки-да,Казала си го като голям поет, и казвам-дано!Но на поета-оня в теб не посягай!За да можеш после оковите да трошиш!!Леле,какви творчески намерения!!!Казала си го като голям поет,когото не всеки разбира!
-
Благодаря, мила Силве!
-
Стисна ме за гърлото, Рени. Поезията, а и прозата ти са необикновени. Пиши и не спирай. За мен е чест, че те познавам и мога да те чета. 🌹🌹🌹
-
Ангеле, благодаря ти от сърце!
-
Засрамен съм от своето мълчание,
когато някой някъде крещи, че го боли!
Ще мога ли със моето дихание
да стопля Космоса и всичките звезди?
Надвили Ужаса на Болката, Смъртта,
дори душата да се гърчи и креши,
аз теб ще продължавам да чета.
А Рени, Ти - пиши, пиши! -
Така е, Бени - мъчи се да "изригне".
-
Вулканът ти пак е изригнал, Рени! Добре, че е поезията да има къде да изтече лавата....Поздравления за новата творба - зашеметяваща!...
-
Лиа, Гавраиле, Наде, Марго, Роби, Влад, Таня Чардакова, Марианче, Любо, Теис! Благодаря, скъпи приятели, за чудесните ви думи към мен и стиховете тук - всички вие сгряхте обърканата ми напоследък душа!
-
Много лично, загадъчно и болезнено - така те усетих, Рене, и признавам си, препрочетох стиха ти... Бликаш - в думи, в емоции, във вплитане на позабравени думички (сгур, низа...) и редиш... себе си... благодаря, че можах да прочета.
-
Върнах се две години и половина назад, когато едно такова стихотворение ме остави без дъх! Останалото си го знаеш...
-
Силна вътрешна борба! Чудесни метафори и сравнения! Запазих го и аз!
-
Удоволствие бе да прочета!...
Аплодисменти, Рени!... -
Рени, как събра всичко това в една душа? Не съм изненадана, че тази душа е преляла! Много сила, бе Рени! То ураган! Поздрав!
-
Болките? Те са слаби, Ренко, мъртви.Закопаваме ги при спомените и летим...
-
Оковите
са нашта участ
трошим ги всеки път
когато кипне ни кръвта
поетът в нас
дори да паднем
в пропаст
намира път
все гледа вечността. -
"Оковите ..." да спрем да ги ковем, и болките да ги оставим да горят, и пиперливият им вкус ще спре, а после нека се опитат да болят.
Невероятна както винаги, пълна с чувства е героинята ти, Рени!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
