Не намирам думи,

с които да опиша

какво чувствам и какво изпитвам.

Не намирам думи,

с които да опиша

как сърцето ми тупти,

щом си с мен и щом те няма.

Не намирам думи,

с които да обрисувам

красивия свят, в който ме потапяш

с една твоя усмивка и

от който светкавично ме измъкваш

със загадъчния си и тъжен поглед...

Ах, любов неописуема, моя любов...

Как искам да бъда част от теб...

да споделяш с мен и мъката,

и болката, и радостта на сърцето си...

Как искам да бъда част от теб,

онази част, без която не можеш.

Искам да бъда част от сърцето ти,

онази част, без която то едвам би туптяло.

Искам да бъда част от душата ти,

онази част, без която тя би била изгубена.

Искам да бъда това, което си ти за мен –

нищо и всичко!

Нищо фалшиво, лъжливо и измислено и

всичко – истинско, незабравимо, прекрасно.

Искам да бъда любов,

за да те правя влюбен,

всеки път, щом ме погледнеш...

Искам „да бъда”... но най-вече

искам „да бъдем” аз и ти,

защото без теб и без твоето „зайче”

аз не бих съществувала,

бих била само едно бледо подобие на жена

с ограбена и изстискана до край душа...

Твоето Зайче: 04.03.2010г.