17 февр. 2009 г., 14:55

Искам да ме любиш...

4K 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

13.02.2009

 

 

Копче след копче и блузата падна,

топли длани спуснаха се по гърба,

после дойде и ред на колана,

възбудата ни беше пълна до ръба...

 

Устните влажни се впиха в целувка,

телата се търсеха в страстен копнеж,

ръцете се сплетоха в нежна прегръдка,

ти каза „Безумно искам да ми се отдадеш!”

 

Бавно се с пуснах с език по корема,

оставих ти топла и влажна следа,

целувах те, от страст запленена,

ти обсипваше ме с ласки след това...

 

Гърдите ми пое във шепи,

и нежно, ала страстно ги целуна,

аз от възбуда цялата треперех

и с нежен стон на жеста ти отвърнах.

 

И сляхме се, в страстен порив на телата,

люлеехме се в ритъм нежно-див,

и нищо, че любехме се на земята,

нямаше за нас миг по- щастлив!

 

Събудих се, а теб те нямаше до мен,

разбрах, сънувала съм само...

Но вярвам, че ще дойде този ден,

в който страстно ще се любим двама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уау
    Жегаа!
    Хареса ми стиха ти, Мира, макар че можеш да му пипнеш малко ритъма.
    Заслужава си.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...