Къде са ми римите, дали някой взел ги е.
Ами думите, произлизащи от душата.
Дали той, когато си тръгна, отнел ги е,
а в замяна на мен ми дари самотата.
Къде е вдъхновението, което някога имах,
той лоша шега ли си прави със мен.
Но защо аз нищо от него не взимах,
а той покори ме под тъжния плен.
Къде е музата, която в мен гореше.
Пак той ми я взе, открадна и моите слова.
Защо винаги мен ме болеше,
а него веднъж не го заболя.
Искам отново да пиша не със ръцете,
не банални и прости слова.
Искам да пиша стих със сърцето,
да се ниже от мойта душа.
© Иваничка Петкова Все права защищены