21 мар. 2012 г., 14:56

Искам да напиша стих със сърцето

1.3K 0 6

 

 

 

Къде са ми римите, дали някой взел ги е.

Ами думите, произлизащи от душата.

Дали той, когато си тръгна, отнел ги е,

а в замяна на мен ми дари самотата.

 

Къде е вдъхновението, което някога имах,

той лоша шега ли си прави със мен.

Но защо аз нищо от него не взимах,

а той покори ме под тъжния плен.

 

Къде е музата, която в мен гореше.

Пак той ми я взе, открадна и моите слова.

Защо винаги мен ме болеше,

а него веднъж не го заболя.

 

Искам отново да пиша не със ръцете,

не банални и прости слова.

Искам да пиша стих със сърцето,

да се ниже от мойта душа.




 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...