на Петя

Простете ми...

искам само да "подишам".

Защото разсъблечена съм

до безнадежност.

Като струна гола съм - метална,

дъха изпявам към комина,

където е отворът на небето.

Разковничето всъщност ми е блюдо,

смехът ми - скрит на рибите в устите,

а искам все да се разлиствам,

да не съм вградена в сянка.

До скъсване въжетата са се разнищили,

полюшвайки ме към платната,

кремирана, но да мога да извикам

с гласа на вятара в корабната свирка.

Но сега съм тук

и в кръвта ми е попило

моето приличие

прецедено през смокинови очи.

Миражите болят ме

в стихоплетство... стихвам,

защото с ум красив

в юмручето на дъщеря ми

узрява СВЯТ,

където голотата ще е начин на обичане

и аз ще се усмихна,

покълнала чрез дишане във чисто!!!