на Петя
Простете ми...
искам само да "подишам".
Защото разсъблечена съм
до безнадежност.
Като струна гола съм - метална,
дъха изпявам към комина,
където е отворът на небето.
Разковничето всъщност ми е блюдо,
смехът ми - скрит на рибите в устите,
а искам все да се разлиствам,
да не съм вградена в сянка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up