Искам да подишам...
на Петя
Простете ми...
искам само да "подишам".
Защото разсъблечена съм
до безнадежност.
Като струна гола съм - метална,
дъха изпявам към комина,
където е отворът на небето.
Разковничето всъщност ми е блюдо,
смехът ми - скрит на рибите в устите,
а искам все да се разлиствам,
да не съм вградена в сянка.
До скъсване въжетата са се разнищили,
полюшвайки ме към платната,
кремирана, но да мога да извикам
с гласа на вятара в корабната свирка.
Но сега съм тук
и в кръвта ми е попило
моето приличие
прецедено през смокинови очи.
Миражите болят ме
в стихоплетство... стихвам,
защото с ум красив
в юмручето на дъщеря ми
узрява СВЯТ,
където голотата ще е начин на обичане
и аз ще се усмихна,
покълнала чрез дишане във чисто!!!
© Женина Богданова All rights reserved.
