Искам да съм твоите очи,
нали са огледало на душата.
Когато тъмнината ти горчи,
през мене да пречупваш светлината.
Искам да съм твоите ръце,
нали със тях пресяваш дните.
Когато времето лениво спре,
на нежни ласки да сме сити.
Искам да съм твойте устни,
нали със тях рисуваш думи.
Когато тишина над нас се спусне,
целувки да засявам помежду ни.
Искам да съм твоите нозе,
нали от векове насам те водят.
Когато студ пътеката скове,
две стъпки ще проправят нова...
© Таня Донова Все права защищены