toxin (Таня Донова) toxin (Таня Донова)
79 358
23 jun 2013, 16:22

Искам да съм...

  Poesía
1.1K 2 18

Искам да съм твоите очи,
нали са огледало на душата.
Когато тъмнината ти горчи,
през мене да пречупваш светлината.

Искам да съм твоите ръце,
нали със тях пресяваш дните.
Когато времето лениво спре,
на нежни ласки да сме сити.

Искам да съм твойте устни,
нали със тях рисуваш думи.
Когато тишина над нас се спусне,
целувки да засявам помежду ни.

Искам да съм твоите нозе,
нали от векове насам те водят.
Когато студ пътеката скове,
две стъпки ще проправят нова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0