Искам да те питам...

Ще се отдръпнеш ли при най-малкото препятствие?

Или ще останеш до последното причастие?

Ще ме обичаш ли като любима, приятелка, сестра?

Или ще ме захвърлиш, когато ти омръзне любовта?

Ще търсиш ли далечни светове без мен?

Или светът ще бъдеш ти, за мен роден?

Ще искаш ли да бъдеш с мен и там, във мрака,

дори да знаеш, че пред нас е Адът и ни чака?

Ще бъдеш ли това, което съм мечтала?

Или при среща с друга, ще мислиш за раздяла?

Ще мога ли на теб да се опра,

да изплача своята душа,

когато силно ме боли?

Ще бъдеш ли тогава с мене ти?

Ще се пребориш ли със тъмните стихии, страхове?

Ще воюваш ли със черните магии, в подмолни мигове?

Ще вярваш ли във обичта ми безрезервно?

Или ревността ще те раздира до последно?

Ще повярваш ли на любовта ми?

Ще повярваш ли във верността ми?

Ще мислиш ли за Други във нощта?

Когато само наш ще е мигът,

отнасящ ни към вечността?

На всичко писано до тук повярвала бих аз!

Повярвала бих в теб! Във любовта! Във нас!

Защото те обичам, копнея  и желая!

Защото искам с теб да съм, дори в безкрая!...