Искам да забравя името ти,
защото гласът издайнически те зовеше.
Искам да забравя погледа ти,
защото очите ми неистово се молеха
за малко слънце в твоите.
Искам да забравя ръцете ти,
защото с нежно докосване ме покориха.
Искам да забравя топлината на дъха ти,
защото изпи душата ми до дъно.
Искам да те забравя,
защото ти реши :
Приятели да бъдем!
Приятели добри!
Искам да те забравя,
но не мога, защото всичко в мен
крещи ЕЛА и ОСТАНИ.
© Лиляна Тодорова Все права защищены