4 янв. 2009 г., 10:12

Искам да ти дам

784 0 1
  ИСКАМ ДА ТИ ДАМ

Искам

да ти дам:

Един-единствен миг.

Миг

   - в небитието, вечен...

Една пролет - весела

                        - цъфтяща

пролет

        на човешките

                      надежди...

Една гореща утрин,

на нощта голяма,

                      дълга

       - свято изкупление...

Една пътечка

          - дъхава, мъхната

на безкрайното

      - пътечка

               на виса...

Една надежда - твоя,

    моя,

надеждата

        за нас

                 - за утре.

Неизбежната надежда

                           - да горим!

Искам да ти

                    дам:

Света

  - светъл,

          труден,

               лъскав

                    и голям...

Всичко...

Да дам...

Давам ти

- светлия изгрев,

лъчи,

води,

гори...

Една топлина,

една мечта,

един полъх;

 давам ти,

давам всичко

горещо

     и силно у мен...

Ще го вземеш ли?

Вземи!...

Вземи го, това значи

               да вземеш мен.

Аз съм безсилен, когато

го вземаш

... защото тогава ти

                давам!

            *

Искаш да вземеш?...

               Нали.

Да вземеш

       другия

           изгрев

               - последния;

да го вземеш

     и обсебиш

                 мига;

... и онази

      надежда

... и своя дял

      топлина!

Взимаш...

Взимаш всичко

     мигновено

         до плам...

               *

Даваш

       и взимаш...

Няма треви

      и води...

Всичко е твое!

Аз съм твоя!

Искам да ти дам

горещи ветрове,

северни сияния,

бурни дъждове,

безметежни изворни води.

Искам да взема...

Да взема твоята

                    болка,

скръбния лик,

            жестокия загар

от слънцето,

студа,

от ветровете...

Взимам...

            *

А искам

            ... да да...ам!

Беше мое,

   а ти трябваше

             да вземеш...

После...

После - остави,

  остави

      го на тревите,

           на цветята,

              на стремежа.

Те -

      те ще го

                     открият,

      ще го върнат

                     и на мен,

                     и на теб,

      на миговете...

мои,

        твои,

            техни.

- Ще го върнат!

   За да вземат

                  новите възторзи

   и отплуват

                  в бъдните

                                копнежи...

27.05.85

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...