4.01.2009 г., 10:12

Искам да ти дам

788 0 1
  ИСКАМ ДА ТИ ДАМ

Искам

да ти дам:

Един-единствен миг.

Миг

   - в небитието, вечен...

Една пролет - весела

                        - цъфтяща

пролет

        на човешките

                      надежди...

Една гореща утрин,

на нощта голяма,

                      дълга

       - свято изкупление...

Една пътечка

          - дъхава, мъхната

на безкрайното

      - пътечка

               на виса...

Една надежда - твоя,

    моя,

надеждата

        за нас

                 - за утре.

Неизбежната надежда

                           - да горим!

Искам да ти

                    дам:

Света

  - светъл,

          труден,

               лъскав

                    и голям...

Всичко...

Да дам...

Давам ти

- светлия изгрев,

лъчи,

води,

гори...

Една топлина,

една мечта,

един полъх;

 давам ти,

давам всичко

горещо

     и силно у мен...

Ще го вземеш ли?

Вземи!...

Вземи го, това значи

               да вземеш мен.

Аз съм безсилен, когато

го вземаш

... защото тогава ти

                давам!

            *

Искаш да вземеш?...

               Нали.

Да вземеш

       другия

           изгрев

               - последния;

да го вземеш

     и обсебиш

                 мига;

... и онази

      надежда

... и своя дял

      топлина!

Взимаш...

Взимаш всичко

     мигновено

         до плам...

               *

Даваш

       и взимаш...

Няма треви

      и води...

Всичко е твое!

Аз съм твоя!

Искам да ти дам

горещи ветрове,

северни сияния,

бурни дъждове,

безметежни изворни води.

Искам да взема...

Да взема твоята

                    болка,

скръбния лик,

            жестокия загар

от слънцето,

студа,

от ветровете...

Взимам...

            *

А искам

            ... да да...ам!

Беше мое,

   а ти трябваше

             да вземеш...

После...

После - остави,

  остави

      го на тревите,

           на цветята,

              на стремежа.

Те -

      те ще го

                     открият,

      ще го върнат

                     и на мен,

                     и на теб,

      на миговете...

мои,

        твои,

            техни.

- Ще го върнат!

   За да вземат

                  новите възторзи

   и отплуват

                  в бъдните

                                копнежи...

27.05.85

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...