29 мар. 2008 г., 20:35

Искам го!

1.5K 0 6
           Искам го!

Щастието ме докосва леко
и открадва и последния ми поглед с тъга.
Измъчената болка онемява...
Редят се един подир друг
чувства и думи до днес спотаени.

Щастието...
Търся го.
Вървя... Спъвам се.
Падам... Плача.
Отказвам се... Връщам се...
Обръщам се назад.
Мисля... Размишлявам...
Искам го!
Тръгвам отново.
Намирам го...
Докосва ме.
Изпълва ме изцяло...
И изчезва...

Постигнатото щастие умира.
Тогава нещо в мен умира...

Искам го... Търся го...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Божествено е! Надъхва те с живот, за да намериш щастието наистина, но същевременно ти показва и горчивата истина - можем да го хванем само за миг...
  • Страхотно написано , точно както в самта реалност да се стремиш към нещо , което искаш , нещо което те прави щастлив.Браво!
  • Не спирай да го търсиш-човек винаги трябва да се стреми към нещо!
    Много ми хареса!поздрав!
  • Всички търсят щастието,но дано повече хора го намират!Много истински стих!
  • А не е ли щастието самият стремеж към него, силният копнеж ...
    Ти го имаш - просто му се наслади
    Благодаря ти !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...