29.03.2008 г., 20:35 ч.

Искам го! 

  Поезия
1158 0 6
           Искам го!

Щастието ме докосва леко
и открадва и последния ми поглед с тъга.
Измъчената болка онемява...
Редят се един подир друг
чувства и думи до днес спотаени.

Щастието...
Търся го.
Вървя... Спъвам се.
Падам... Плача.
Отказвам се... Връщам се...
Обръщам се назад.
Мисля... Размишлявам...
Искам го!
Тръгвам отново.
Намирам го...
Докосва ме.
Изпълва ме изцяло...
И изчезва...

Постигнатото щастие умира.
Тогава нещо в мен умира...

Искам го... Търся го...

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Божествено е! Надъхва те с живот, за да намериш щастието наистина, но същевременно ти показва и горчивата истина - можем да го хванем само за миг...
  • Страхотно написано , точно както в самта реалност да се стремиш към нещо , което искаш , нещо което те прави щастлив.Браво!
  • Не спирай да го търсиш-човек винаги трябва да се стреми към нещо!
    Много ми хареса!поздрав!
  • Всички търсят щастието,но дано повече хора го намират!Много истински стих!
  • А не е ли щастието самият стремеж към него, силният копнеж ...
    Ти го имаш - просто му се наслади
    Благодаря ти !
  • Така е...понякога миг щастие...
    търсим през целия си живот!
    Много вълнуващ стих!
    с обич, Дани.
Предложения
: ??:??