Искам си отново онези дни,
които даже слънчеви са били
по време на дъждовните порои...
И пак онези дни,
в които имаше звезди, мечти...
помниш ги, нали ?
Нима забравил си ги?
Думите ти бяха други,
някак днешните са по-груби...
Спомням си усмивки
в малки, тайни срещи,
в които звездите бяха наши романтични свещи...
Имаше и нощи
мразовити, облачни, зловещи,
но нали сърцата - парещи, живи, горещи...
И пак на думите се връщам,
на малките жестове дори,
но какво остава?...
Само да повтарям миналото ни,
в тъмнината да се взирам,
очите да изливам, че тебе
такъв, какъвто беше, не намирам...
© Яна Все права защищены