7 июн. 2008 г., 17:02

Искам те

971 0 1
 

Исках те, имах те, държах те!

Веднъж, два, толкова пъти,

колкото поисках...

Държахме се за ръце.

Целувахме се.

Говорихме това-онова...

... Любихме се, беше прекрасно,

но аз те предадох,

но всъщност не предадох теб,

предадох себе си,

предадох НАС...

Не знам защо го направих...

единственото, което знам

е, че толкова много искам

да те имам отново и отново,

да държа ръцете ти,

да те целувам,

да те любя

... да те имам

но не просто така,

не и насила,

а за да усетя отново

топлите лъчи на слънцето,

нежния полъх на вятъра

... но аз ще греша

и ти ще грешиш,

аз ще прощавам

и ти ще прощаваш,

изчерпаните прошки са за мен,

а прошките за теб не са,

аз няма какво да прощавам,

защото ти просто си такава,

не искам да те променя,

грешиш или не,

прощаваш или не,

никоя друга не успя

така да влезе в душата ми,

в душата ми, в сърцето ми...

искам те... желая те...

тялото и съзнанието ми

се гърчат непрестанно

от мисълта и факта,

че не си до мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво пишеш но е много трудно да си варнеш любовта особено когато е предадена наранена пойелавам успех

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...