Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
20 янв. 2015 г., 11:12

Искам те

503 0 1

Като пепел от изгорено,

като студено от лед,

моето сърце подарено

се връща при теб.

 

Мястото -  без значение,

тясно, студено море...

Дори листото става постеля,

щом сърцето наясно е -

ще продължи с теб.

 

Животът без теб е

имот без стопанин,

нива без семе,

крива в затворена рамка.

Искам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Поздравявам те за новата творба, Васе!Отразена е една истинска изстрадана и осъзната любов!Пожелавам ти сбъдване на мечтите ти!
    Стихотворението е актуално винаги и много ми хареса!
    Поздрав от мен и ведър ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0