Като пепел от изгорено,
като студено от лед,
моето сърце подарено
се връща при теб.
Мястото - без значение,
тясно, студено море...
Дори листото става постеля,
щом сърцето наясно е -
ще продължи с теб.
Животът без теб е
имот без стопанин,
нива без семе,
крива в затворена рамка.
Искам те!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Стихотворението е актуално винаги и много ми хареса!
Поздрав от мен и ведър ден!