26 июл. 2017 г., 22:39

Искам те...

1.7K 10 7

И тази нощ ще дойдеш в моя сън.

Ще милваш изнуреното ми тяло.

Ще блъска и крещи дъждът навън.

Сърцето ми ще бие побесняло.

 

Горещите ти устни ще шептят

как искат да целуват всичко мое.

Телата ни от жажда ще болят

и да съм твоя на колене ще те моля.

 

Ще се огъва под целувките плътта,

а кожата ми гладка ще настръхне.

Аз искам тебе…теб и любовта.

Спаси ме! Помогни да си отдъхна

 

от толкова желание. Вземи,

каквото съм ти дала. Ти ме имаш.

Когато в мен усещам да пламтиш

и в унес стенеш сладкото ми име.

 

Ще те докосна, както никога преди,

ще те прегърна с топлината си и после

с теб ще се слеем – две тела и две души,

обичащи

и молещи за още...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих. Браво
  • Благодаря ти за коментара, Силвия! Похвалено от теб (макар и да съществува частта, която не ти допада) е голям комплимент за мен!
  • Много е хубаво стихотворението, но не го коментирах, защото това с моленето на колене не ми допада. Нито един мъж не го заслужава. Малко си падам феминистка . Поздравче и усмивки. Успех, пишеш страхотно!
  • Благодаря ви! Колебаех се дали да кача това стихотворение, да си призная...но се осмелих.
  • Страхотно! Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...