Искра за безнадежден огън

31 мар. 2024 г., 19:15 2024-03-31T19:18:12+03:00

Поэзия

76 2 2

ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН

Накрая взех, че остарях,

а сякаш беше точно вчера,

когато в туфи звезден прах

чертаех планове в Безмера

и всеки дъжд през пролетта

за чакането бе награда,

и аз нехаех за смъртта,

защото мама беше млада.

Обърква ли се всеки ход,

щом крачката ми стане бавна?

Пропуснала съм цял живот

и губила съм безпощадно.

Живях без теб, далеч от теб,

сега е вече твърде късно –

за мен ти в пролетната степ

божурен цвят не ми откъсна.

За всеки въглен си простих,

защото те усещах близко.

а в този мой внезапен стих

навярно много ще ти липсвам.