8 дек. 2007 г., 20:40

Искреност

957 0 6
Две малки деца на двора играят.
Какво ги очаква в живота - не знаят.
Играят на „Дама" и леко подскачат - 
пада едното, но и двете плачат...
Боже, колко искрени са детските сълзи.
Те плачат, когато наистина боли,
няма при тях лъжи и лицемерие - 
съществува само безкрайно доверие.
Някой ден и те ще порастнат...
... Тогава гадове като нас ще станат -
ще лъжат, ще крият, ще мамят...
Защо не оставаме вечно деца?
Защо все игрем подмолна игра?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеше страхотно! 6+
  • Защото я има еволюцията, Калина! И опита ни!
    Наистина много искрено звучи стиха ти!
  • много искрен стих!! браво
    много ми хареса!
    мноого прегръдки от мен !
    и добре дошла6+
  • Се ла ви, както казват французите...
    Силно стихотворение!
    Бих заменила думата ”гадове”...!
    Поздрави!
  • Истинско!
    Само в десетия ред една дума не ми допадна...
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...