15 окт. 2006 г., 12:29

Isolation

844 0 11
Стената.
Бялата врата.
И в ъгъла
един плакат.
Доколко е свободен там
Джон Уинстън Ленън?
Леглото гледа все към
пода.
Прозорецът заспал
сред капките,
на този октомврийски
дъжд,
с когото
бавно се прибрах.
Екранът в прах.
Във прах и папките,
които нещо пазят...
Листи.
Не чувствам никаква
потребност
да влизам всяка нощ
във стаята !
Не чувствам близост
тук, към нищо!
Не чувствам глад ,
но малко
жажда...
Наливам в чашата си
вино,
доливам и вода...
Цигара.
Като в преддверие!
Пред кабинет,
във който лекар
тялото преглежда...
И питаш:
“Има ли надежда?”
А той е с очила,
държейки химикал,
мълчи...
Във тишина и
в бяло...
Студено е.
Наметвам си одеяло.
Душата ми сама във
стая,
върти се...
Иска да крещи !
Но спира до
стената...
Бялата врата.
А в ъгъла
един плакат...
“Доколко съм свободен аз,
Джон Уинстън Ленън ?”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, точно Джон слушам сега
  • Благодаря ви!!!Хенри
  • Изолацията е неделима част от свободата ни, Хенри. Тя е като незарастваща рана върху тялото на свободата, без която тя не може. Ние също.
    Поздрав!!!
  • Възхищавам ти се,Хенри!
  • мъничка асоциациа с няколко реда от Дж. Л.:

    "Here in some stranger's room
    Late in the afternoon
    What am I doing here at all?
    Ain't no doubt about it"



    "Say you're looking for a place to go
    Where nobody knows your name
    You're looking for oblivion
    With one
    Eye on the Hall of Fame"

    И ние ще се освободим някой ден предполагам.
    (доколко?)

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...