15 oct 2006, 12:29

Isolation

Poesía

841 0 11

Стената.
Бялата врата.
И в ъгъла
един плакат.
Доколко е свободен там
Джон Уинстън Ленън?
Леглото гледа все към
пода.
Прозорецът заспал
сред капките,
на този октомврийски
дъжд,
с когото
бавно се прибрах.
Екранът в прах.
Във прах и папките,
които нещо пазят...
Листи.
Не чувствам никаква
потребност
да влизам всяка нощ
във стаята !
Не чувствам близост
тук, към нищо!
Не чувствам глад ,
но малко
жажда...
Наливам в чашата си
вино,
доливам и вода...
Цигара.
Като в преддверие!
Пред кабинет,
във който лекар
тялото преглежда...
И питаш:
“Има ли надежда?”
А той е с очила,
държейки химикал,
мълчи...
Във тишина и
в бяло...
Студено е.
Наметвам си одеяло.
Душата ми сама във
стая,
върти се...
Иска да крещи !
Но спира до
стената...
Бялата врата.
А в ъгъла
един плакат...
“Доколко съм свободен аз,
Джон Уинстън Ленън ?”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

NikitaYan (Анин)

Хм, точно Джон слушам сега

2008-02-16T19:45:37+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Благодаря ви!!!Хенри

2006-10-18T05:36:12+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Изолацията е неделима част от свободата ни, Хенри. Тя е като незарастваща рана върху тялото на свободата, без която тя не може. Ние също.
Поздрав!!!

2006-10-17T09:43:06+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Възхищавам ти се,Хенри!

2006-10-16T13:20:45+03:00
dexter_walrus (Десислав Илиев)

мъничка асоциациа с няколко реда от Дж. Л.:

"Here in some stranger's room
Late in the afternoon
What am I doing here at all?
Ain't no doubt about it"

…

"Say you're looking for a place to go
Where nobody knows your name
You're looking for oblivion
With one
Eye on the Hall of Fame"

И ние ще се освободим някой ден предполагам.
(доколко?)

2006-10-16T08:26:23+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0