Стената. Бялата врата. И в ъгъла един плакат. Доколко е свободен там Джон Уинстън Ленън? Леглото гледа все към пода. Прозорецът заспал сред капките, на този октомврийски дъжд, с когото бавно се прибрах. Екранът в прах. Във прах и папките, които нещо пазят... Листи. Не чувствам никаква потребност да влизам всяка нощ във стаята ! Не чувствам близост тук, към нищо! Не чувствам глад , но малко жажда... Наливам в чашата си вино, доливам и вода... Цигара. Като в преддверие! Пред кабинет, във който лекар тялото преглежда... И питаш: “Има ли надежда?” А той е с очила, държейки химикал, мълчи... Във тишина и в бяло... Студено е. Наметвам си одеяло. Душата ми сама във стая, върти се... Иска да крещи ! Но спира до стената... Бялата врата. А в ъгъла един плакат... “Доколко съм свободен аз, Джон Уинстън Ленън ?”
"Душата ми сама във
стая,
върти се...
Иска да крещи !
Но спира до
стената..."
Въртяща се душа във стая...Иде ми аз да я изкрещя тази самота!
Колко много сила има в твоите стихове Хенри!
Поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.