24 окт. 2010 г., 19:22

Истина

1.2K 0 3

ИСТИНА

 

 

Истинските погледи личат,

целувките истински парят,

а кои стихове се четат

само в мигове на изгаряне?

От кои спира дъхът

и се виждат проблемите,

а  трансформиран, страхът

се явява

      като смелост на сцената?

Истинските стихове,

за тях ми е думата,

искаме или не,

те са като куршумите.

Те минават внезапно през нас

Кога насън, кога наяве

и доживели звездния час,

своя следа във душата оставят.

Затова:

 Погледите не винаги си личат,

а целувките не винаги парят.

Само стихове, които горчат,

са от мигове на изгаряне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...