24 окт. 2010 г., 19:22

Истина

1.2K 0 3

ИСТИНА

 

 

Истинските погледи личат,

целувките истински парят,

а кои стихове се четат

само в мигове на изгаряне?

От кои спира дъхът

и се виждат проблемите,

а  трансформиран, страхът

се явява

      като смелост на сцената?

Истинските стихове,

за тях ми е думата,

искаме или не,

те са като куршумите.

Те минават внезапно през нас

Кога насън, кога наяве

и доживели звездния час,

своя следа във душата оставят.

Затова:

 Погледите не винаги си личат,

а целувките не винаги парят.

Само стихове, които горчат,

са от мигове на изгаряне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...